BRAIT Position Paper on the Draft State Budget of the Republic of Bulgaria for 2026 and the Competitiveness of the Bulgarian Economy

Превод на български ще откриете по-долу. ⬇️

This position paper of the Bulgarian Employers Association for Innovative Technologies (BRAIT) reflects the views of companies that collectively account for approximately one-fifth of the Bulgarian economy. These companies form the backbone of Bulgaria's high value-added economy and define its potential for future growth. They operate across the software industry, information and communication technologies (ICT), biotechnology, artificial intelligence, blockchain, fintech, agritech, renewable energy, and e-commerce. These are the sectors that generate the highest productivity, account for a significant share of Bulgaria's exports, provide the highest-paying jobs, and attract the largest volume of private investment.

The 2026 State Budget is historic—it is Bulgaria's first state budget following the country's accession to the Eurozone. As such, it is not merely an annual financial plan, but the first real test of the state's ability to combine fiscal discipline, sustainable growth, and long-term competitiveness.

BRAIT welcomes the measures aimed at limiting automatic expenditure growth, optimizing public administration, and introducing employee social security contributions for civil servants. However, these measures do not address the fundamental challenge. With a planned budget deficit of 5.7% of GDP, despite sustained economic growth, low unemployment, and the absence of extraordinary shocks, Bulgaria is sending a signal that necessary reforms are being postponed, budgetary discipline remains weak, and there is a lack of both an investment strategy and investment in high value-added technologies—precisely the characteristics expected of an economy within the Eurozone.

Following accession to the Eurozone, fiscal policy is no longer merely a matter of public finance. It has become a key signal to investors, financial markets, and European institutions regarding the country's fiscal maturity. In this context, both the size and structure of the budget deficit directly influence investor confidence, the cost of capital, Bulgaria's sovereign credit rating, and its ability to attract high-technology investments. The fundamental question is therefore what message the state is sending regarding the quality of its public finances, the predictability of its economic policy, and its commitment to safeguarding the country's competitiveness.

Bulgaria possesses a rare combination of strategic advantages—Eurozone membership, low public debt, a competitive tax system, and a rapidly developing high-tech sector. The country's first budget within the Eurozone should prioritize structural reforms in the public sector alongside targeted support for high value-added industries. As global decisions regarding the location of new R&D and artificial intelligence (AI) investments are being made today, the absence of fiscal stability and a predictable business environment will redirect these long-term investments to more competitive countries in the region.

Bulgaria has no time to lose. Over the next few years, global decisions will determine where new research and development centres, high-tech manufacturing facilities, artificial intelligence infrastructure, and the next generation of high value-added industries will be established. These decisions are being made today. If Bulgaria fails to offer a compelling combination of fiscal stability, a predictable regulatory environment, and strong competitiveness policies, investors will not wait—they will choose to develop their next projects elsewhere.

The 2026 Draft Budget raises a fundamental question that goes beyond the size of the deficit—it concerns the quality of public expenditure and the direction of Bulgaria's economic policy. The current deficit is structural and expenditure-driven and cannot be resolved solely through higher government revenues.

Bulgaria has all the necessary prerequisites to immediately restore fiscal sustainability: Eurozone membership, low public debt, a competitive tax framework, and a strong high-tech sector. Precisely for this reason, postponing reforms would send a negative signal to investors, financial markets, and European institutions. Under the current macroeconomic conditions, there are no convincing arguments for delaying this process.

Competitiveness must become the leading criterion when assessing every budgetary policy. Every measure that increases costs for businesses should be accompanied by policies that improve productivity, enhance tax collection, accelerate digitalization, support research and development, artificial intelligence, STEM education, and investment in high value-added sectors. The current draft budget does not contain sufficiently ambitious policies in these strategic areas, which will determine Bulgaria's competitiveness over the coming decade.

Against this backdrop, BRAIT proposes a comprehensive package of measures aimed at achieving three strategic objectives:

To achieve this vision, BRAIT proposes the following package of strategic measures.

Before considering any increase in taxes or social security contributions, all opportunities to improve tax collection should first be exhausted. BRAIT proposes:

BRAIT proposes the adoption of a comprehensive National Competitiveness Package, including:

BRAIT proposes establishing a permanent consultative forum between the Government and high value-added industries.

Through this mechanism, policies concerning public finances, competitiveness, and investment would be developed through continuous and constructive dialogue with the business community. BRAIT stands fully prepared to contribute its expertise, analytical capacity, and international experience to this process.

The 2026 State Budget represents an opportunity for Bulgaria to clearly define the development model it intends to pursue following its accession to the Eurozone—whether a model based on postponed reforms and growing structural expenditure, or one founded on fiscal discipline, predictability, and support for a high value-added economy.

BRAIT's proposals do not require changes to Bulgaria's tax model. They do not require higher taxes. They do not require new public programmes with uncertain outcomes.

For BRAIT, the right path is clear: more efficient management of public finances, improved revenue collection, higher productivity, and a genuine partnership between the state and business.

The decisions taken through this budget will have consequences far beyond 2026. They will determine whether Bulgaria succeeds in seizing its historic opportunity to establish itself as a competitive, innovative, and predictable European economy.

This opportunity will not remain available indefinitely. The decisions made over the coming months will shape Bulgaria's place in the European economy for the next decade.

Настоящото становище на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) представлява позицията на компании, които формират приблизително една пета от българската икономика. Те формират гръбнака на цялата българска икономика с висока добавена стойност и определят нейния потенциал за бъдещ растеж. Тези предприятия развиват дейност в областта на софтуерната индустрия, информационните и комуникационните технологии (ICT), биотехнологиите, изкуствения интелект, блокчейн, финтех, агритех, възобновяемата енергетика и електронната търговия. Това са секторите, които създават най-висока производителност, реализират значителна част от износа на страната, плащат най-високи възнаграждения и привличат най-голям обем частни инвестиции.

Бюджетът за 2026 г. е исторически — това е първият държавен бюджет на България след присъединяването на страната ни към еврозоната. Поради това той не е просто годишен финансов план, а първият реален тест за способността на държавата да съчетае фискална дисциплина, устойчив растеж и дългосрочна конкурентоспособност.

БРАИТ приветства стъпките за ограничаване на автоматичните разходи, оптимизацията на администрацията и въвеждането на лични осигурителни вноски за държавните служители. Тези мерки обаче не променят основния проблем. При планиран дефицит от 5,7% от БВП, в условията на устойчив икономически растеж, ниска безработица и липса на извънредни сътресения, България изпраща сигнал за отлагане на необходимите реформи, за слаба бюджетна дисциплина и за липса на инвестиционна политика и на инвестиции в технологии с висока добавена стойност, каквито се очакват от икономика в еврозоната.

След присъединяването към еврозоната бюджетната политика вече не е просто въпрос на публични финанси, а водещ индикатор към инвеститорите, пазарите и европейските институции за фискалната зрялост на страната. В този контекст размерът и структурата на бюджетния дефицит влияят пряко върху инвестиционното доверие, цената на капитала, кредитния рейтинг и способността на България да привлича високотехнологични инвестиции, поради което ключовият въпрос е какъв сигнал изпраща държавата относно качеството на публичните финанси, предвидимостта на икономическата си политика и готовността да защитава своята конкурентоспособност.

България разполага с рядка комбинация от стратегически предимства — членство в еврозоната, нисък държавен дълг, конкурентна данъчна система и силно развиващ се високотехнологичен сектор. Първият бюджет в еврозоната трябва да заложи на структурни реформи в публичния сектор и на целенасочена подкрепа за индустриите с висока добавена стойност. Тъй като глобалните решения за локация на нови инвестиции в R&D и изкуствен интелект (AI) се вземат в момента, липсата на фискална стабилност и предвидима среда ще пренасочи тези дългосрочни капитали към по-конкурентни държави в региона.

България няма време за губене! В световен мащаб следващите няколко години ще са определящи къде ще бъдат изградени новите центрове за развойна дейност, високотехнологичните производства, инфраструктурата за изкуствен интелект и следващото поколение индустрии с висока добавена стойност. Тези решения се вземат днес. Ако България не предложи достатъчно убедителна комбинация от фискална стабилност, предвидима регулаторна среда и политики за конкурентоспособност, инвеститорите няма да чакат. Те ще реализират следващите си проекти другаде.

Проектобюджетът за 2026 г. поставя ключов въпрос не само за размера на дефицита, а за качеството на публичните разходи и посоката на икономическата политика. Настоящият дефицит има структурен разходен характер и не може да бъде преодолян единствено чрез увеличаване на приходите.

България разполага с необходимите предпоставки да започне незабавно възстановяване на фискалната устойчивост — членство в еврозоната, нисък държавен дълг, конкурентна данъчна система и силен високотехнологичен сектор. Именно затова отлагането на реформите би изпратило неблагоприятен сигнал към инвеститорите, пазарите и европейските институции. При настоящите макроикономически условия не съществуват убедителни аргументи този процес да бъде отлаган.

Конкурентоспособността трябва да бъде водещ критерий при оценката на всяка бюджетна политика. Всяка мярка, която увеличава разходите за бизнеса, следва да бъде съпроводена от политики за по-висока производителност, по-добра събираемост, цифровизация, научноизследователска и развойна дейност, изкуствен интелект, STEM образование и инвестиции в секторите с висока добавена стойност. Проектобюджетът не съдържа достатъчно амбициозна политика за тези области, които ще определят конкурентоспособността на България през следващото десетилетие.

В този контекст БРАИТ предлага конкретен пакет от мерки, насочени към три цели: възстановяване на фискалната устойчивост, повишаване на конкурентоспособността и изграждане на устойчиво партньорство между държавата и бизнеса.

Предложенията на БРАИТ се основават на следните фундаментални разбирания:

• Фискалната устойчивост и конкурентоспособността не са алтернативи, а взаимно зависими цели.
• Държава с устойчиви публични финанси привлича повече инвестиции.
• Повече инвестиции означават по-висока производителност.
• По-високата производителност води до по-високи доходи, повече работни места и по-високи бюджетни приходи.

В изпълнение на тази визия БРАИТ предлага следния пакет от стратегически мерки:

1. Непосредствени мерки

• Намаляване на бюджетния дефицит още с рамката на бюджета за 2026 г.;
• Създаване на публична пътна карта за достигане на дефицит от 3% от БВП във възможно най-кратък срок;
• Преглед и оптимизация на всички постоянни публични разходи;
• Въвеждане на многогодишни разходни тавани за по-голяма предвидимост;
• Задължителна оценка на въздействието върху бюджета на всяка законодателна инициатива, която генерира нови постоянни разходи.

2. Краткосрочни мерки

Необходимо е да има по-висока събираемост вместо по-висока данъчна тежест.

Преди предприемането на стъпки за увеличаване на данъчната или осигурителната тежест, следва да бъдат изчерпани всички възможности за подобряване на събираемостта. БРАИТ предлага:

• Въвеждане на задължително електронно фактуриране;
• Интегриране на изкуствен интелект (AI) за риск-базиран анализ в НАП;
• Пълно свързване на фискалните устройства в реално време;
• Модернизация и дигитализация на приходната администрация чрез съвременни технологии.

Това е най-справедливият начин за увеличаване на бюджетните приходи, без да се натоварват коректните данъкоплатци.

Национален пакет за конкурентоспособност

БРАИТ предлага приемане на всеобхватен национален пакет за конкурентоспособност, който да включва:

• Данъчни и финансови стимули за научноизследователска и развойна дейност;
• Предвидима многогодишна политика по отношение на разходите за труд;
• Ускорена цифровизация на административните услуги за бизнеса;
• Целенасочени инвестиции в STEM образование, цифрова инфраструктура и инфраструктура за изкуствен интелект;
• Ускорени административни процедури за стратегически инвестиции в секторите с висока добавена стойност.

Устойчив механизъм за партньорство между държавата и бизнеса

Предлагаме създаване на постоянен консултативен форум между правителството и секторите с висока добавена стойност. Чрез този механизъм политиките за публичните финанси, конкурентоспособността и инвестициите ще се разработват в режим на непрекъснат и конструктивен диалог с бизнеса. БРАИТ заявява пълна готовност да участва в този процес със своята експертиза, аналитични данни и международен опит.

Бюджетът за 2026 г. е възможност България ясно да заяви какъв модел на развитие избира след присъединяването си към еврозоната — модел на отлагане и нарастващи структурни разходи или модел на дисциплина, предвидимост и подкрепа за икономика с висока добавена стойност.

Предложенията на БРАИТ не изискват промяна на данъчния модел. Не изискват увеличаване на данъчната тежест. Не изискват нови публични програми с неясен ефект. За БРАИТ правилният избор е ясен: по-ефективно управление на публичните средства, по-добра събираемост, по-висока производителност и реално партньорство между държавата и бизнеса. Решенията, които бъдат взети с този бюджет, ще имат ефект далеч отвъд 2026 г. Те ще определят дали България ще използва историческия си шанс да се утвърди като конкурентна, иновативна и предвидима европейска икономика. Тази възможност няма да остане отворена завинаги. Решенията, които бъдат взети през следващите месеци, ще определят мястото на България в европейската икономика през следващото десетилетие.