В икономическата литература 100 точки по скалата на PISA съответстват на близо два процентни пункта разлика в дългосрочния годишен растеж на БВП на човек. България е на 74 точки под средното за ОИСР по четене. Това е икономическото изоставане, чиято цена ще плащаме през следващите десетилетия.
- 58% от българските петнадесетгодишни не достигат базово ниво по четене.
- 57% са под минимума по математика, а 47% – по природни науки.
- Отличниците в тези области са критично малко – между 1 и 3%, при 6 до 8% средно за държавите от ОИСР.
Това не е само оценка на образователната ни система в контекста на най-голямото сравнително международно изследване. Това е директна прогноза за икономиката и измерване на качеството на човешкия капитал на България в момент, в който траекторията все още може да бъде променена.
Учениците от този цикъл на PISA ще влязат на пазара на труда между 2030 и 2035 г. и ще работят през следващите 40 години. С тези резултати над половината от тях не просто няма да станат инженери или софтуерни архитекти, но ще изпитват сериозни затруднения да се реализират пълноценно в която и да е съвременна професия.
PISA обаче не е присъда. Има немалко примери на държави, стартирали успешни образователни реформи след т.нар. “PISA шок” от ниски резултати. Добре планираната и последователна реформа обикновено показва повишаване на резултатите в рамките на два цикъла (6 години).
Изданието от 2025 г. е най-голямото досега - над 760 000 ученици от 91 държави (6 830 ученици от 211 училища за България). То включва и два нови модула – „Учене в дигиталния свят“ и „Оценяване по английски като чужд език“, пълните анализи за които очакваме през 2027 г.
Критично влошаване на резултатите - какво показват данните?
Спрямо 2015 г. делът на младежите под базовото ниво е нараснал с цели 17 процентни пункта по четене, с 15 по математика и с 10 по природни науки.
Базовото ниво не е висока летва
По четене то означава да откриеш основната идея в текст със средна дължина, по математика - да разпознаеш как проста житейска ситуация се описва математически. Това са минималните умения, без които един човек не може да разчете фактура, да разбере договор за кредит или да осмисли инструкция за безопасност на работното място.
Двата края се раздалечават
ОИСР отчита разширяване на пропастта между най-силните и най-слабите 10% от учениците. Цялото разпределение на резултатите у нас се измества надолу - системата създава все повече млади хора под базово ниво, без да увеличава дела на отличниците. Разликата между най-облагодетелстваните и най-уязвимите ученици (горна и долна четвърт по социално-икономически статус) е цели 101 точки (при 85 за ОИСР) - пропаст, която не се стеснява от 2015 г. насам.
Изоставането в учебни години
ОИСР приравнява около 20 точки на една учебна година. По тези стандарти, българският 15-годишен ученик е между две и четири учебни години зад средния резултат на връстник в ОИСР. Най-драстично е изоставането по четене, където разликата е 74 точки - еквивалент на близо 4 пропуснати години развитие.
Каква икономика искаме да развива България?
Всяко правителство прави заявка за привличане на инвестиции, но в този разговор отсъства темата за потенциала на човешкия капитал. Ако искаме България да разширява дела на икономиката си с висока добавена стойност (knowledge economy), е необходима спешна и категорична реформа.
- Базата се свива - когато близо 6 от 10 младежи не достигат функционална грамотност, това засяга всяка компания, която наема хора и превръща България в ниско конкурентна дестинация за мащабни инвестиции.
- Върхът е тънък - 1% отличници по четене и 3% по математика означават, че компаниите у нас, развиващи R&D (научноизследователска и развойна дейност) и процеси с висока сложност, скоро ще се сблъскат с трудно преодолим “таван“ на растежа.
- Дори привилегированите изостават - учениците от най-високия социално-икономически квартил (36% от децата у нас) имат среден резултат 476 точки по природни науки спрямо 482 за ОИСР. Това доказва, че проблемът не е само социален (достъп до ресурси), но и системен (качеството на образованието).
Икономическата връзка е научно доказана. Изследователите Ханушек и Вьосман показват, че едно стандартно отклонение в PISA (100 точки) носи близо 2% разлика в дългосрочния годишен растеж на БВП на човек и около 23% разлика в доходите през трудовия му живот. Това не е просто статистика, а математика на пропуснатите ползи. Както отбеляза при посещението си в България Андреас Шлайхер, директор „Образование и умения” в ОИСР и създател на PISA, достигането на базово ниво от всички български ученици би отключило дългосрочен икономически потенциал от порядъка на 434 млрд. долара - около три пъти сегашния ни БВП.
Ако България иска повече и по-качествени инвестиции, образованието трябва да се промени днес. Между решението за реформа и появата на първата кохорта с по-добри умения минават години – същите години, в които глобалният бизнес взема своите инвестиционни решения за следващото десетилетие.
Уменията и нагласите - готови ли са младежите за AI ерата?
PISA измерва и нагласи, а там данните са особено важен сигнал за работодателите
- Любопитство - едва 60% от българските ученици са любопитни към нови неща (при 73% за ОИСР).
- Постоянство - само 50% полагат допълнително усилие при трудна задача (при 60% за ОИСР).
- Нагласа за развитие (Growth mindset) - 56% вярват, че интелигентността се развива с труд и обратна връзка (спрямо 69% за ОИСР).
- Дигитално разсейване - 2,2 часа дневно преминават пред устройства за забавление в училище (при 1,1 часа за ОИСР).
В индустрии като високотехнологичния сектор и изнесените услуги знанията се обновяват на всеки няколко години. Любопитството и постоянството са основата на ученето през целия живот – умения, които бизнесът търси приоритетно и които най-трудно се компенсират с корпоративни тренинги. ОИСР изчислява, че една единица ръст в индекса на любопитство носи 19 точки отгоре на тестовете – ефект, равен на почти цяла учебна година.
Паралелно с това, 41% от учениците у нас вече използват AI чатбот за учебна работа поне веднъж седмично. Данните сочат, че тези, които са учени да подхождат критично и да оценяват генерираното съдържание, се представят много по-добре. Инструментът на бъдещето вече е в ръцете им, но рамката и мисленето за ползването му все още не.
Защо това засяга икономиката с висока добавена стойност точно сега?
Годишният доклад на AIBEST за 2024/2025 г. отчита растеж на приходите в сектора от 7,6% при минимален растеж на заетостта от 0,2%. Нашият сектор вече не расте екстензивно (чрез наемане на повече хора), а интензивно – чрез по-висока добавена стойност на всеки служител. Този модел е изцяло зависим от качеството на таланта.
Едновременно с това, Изкуственият интелект първо автоматизира задачите, базирани на рутинни умения (entry-level позициите). За хората остават ролите, изискващи интерпретация на данни, критична преценка, емпатия и работа с двусмислена информация – точно онези умения, които PISA отчита като най-бързо влошаващи се у нас.
Мащабът на проблемите изисква общи усилия
Решаването на тази криза изисква общите усилия на институциите, образователната общност, експертните граждански организации и бизнеса. Като представители на индустрията на знанието, ние от AIBEST предлагаме следните стратегически стъпки:
- Пътна карта на реформата на учебни програми и оценяване - време е институциите да комуникират не само намерения, но и конкретни срокове за преминаване от образование, базирано на наизустяване, към такова, развиващо реални компетентности.
- Функционалната грамотност като измерим национален приоритет - 58% под базовото ниво по четене е абсолютният минимум, който трябва да бъде свален. Този индикатор трябва да бъде официално заложен като цел и проследяван през следващите два цикъла на PISA.
- План за подкрепа на училищата с най-слаби резултати - нужни са целеви инвестиции, допълнително стимулиране за привличане на качествени преподаватели и ясен план за развитието на всяко едно училище с ниски резултати (201 училища не достигат “Среден 3” на държавните зрелостни изпити)
- Подготвени кадри за новата STEM инфраструктура - след мащабната инвестиция по Плана за възстановяване и развитие всяко училище в България има изграден STEM център или кабинет, а в 28 - центрове за високи постижения. Инфраструктурата не е достатъчна, за да повиши резултатите ни по природни науки - ключът са подготвените преподаватели.
- Нови роли в училище за дигиталната трансформация - въвеждане на училищни координатори и "дигитални коучове" сред учителите със защитено време и мандат за педагогически смислено, сигурно и етично използване на технологиите и AI (а не просто за техническа поддръжка).
- Постоянен формат за диалог между бизнеса и МОН - бизнесът, представляван от AIBEST, разполага с данни, експертиза и глобално ноу-хау. Ние сме готови да допринесем към реформите чрез активно партньорство.
Резултатите от PISA 2025 ще бъдат водеща новина в следващите няколко седмици. Кохортата ученици, която тези данни описват обаче, ще формира облика на българската икономика през следващите 40 години. Разликата между новинарското заглавие днес и икономическата реалност утре се крие в решенията, които сме готови да вземем още сега.
